Може би си бил в това село, закътано в Родопската планина там, дето е сърцето й. А може би някой ден пътищата ще те отведат на това място, което ще открадне сърцето ти. Тук има дух, особена магия, оставена от времето, рееща се като бавна и тежка родопска песен. Спокойствието, тишината и странното усещане за вечност и безвремие те обграждат с уют и неусетно потъваш в пазвите на планината - чуваш пулса й, вдъхваш аромата й. Образите и разказите са слаби, за да предадат усещането, но думите и картините имат способността да те отнесат там, дето не си стъпвал.
Добре дошъл, пътнико, чети и познавай!
През Петково минава река Малка Арда, засводена от четири моста тип "римски" - при вира, два в средната махала и един при стадиона.
Два по-малки каменни моста има на две от деретата, вливащи се в реката. Къщите - стари и нови - са накацали по околните възвишения и са с красива архитектура, на няколко ката, строени с любов и усет за хармония. Повечето от тях са обитаеми основно през лятото и по празници, защото собствениците им живеят в малки и големи градове из България и в чужбина. Всяко лято Петровденският събор свиква петковци и потомците им на празника на селото. Чества се в съботата, предхождаща датата на празника по стар стил - през юли.
Църквата "Св. Йоан Предтеча", построена през 1936 г., е разположена в най-високата част, до нея е хорището, а по-нагоре и Гробето (гробището). Около и в селото има няколко параклиса - на Св. Димитър и Св.Георги, Св. Дух, Св. Св. Константин и Елена, Св. Атанас, Св. Св. Петър и Павел. Заселено е било първо по горните, високи части, като постепенно е слязло към реката. Умереният климат и кристалният въздух са причина да се изгради и оздравителна гимназия за деца с дихателни проблеми. Запазена все още е и сградата на предишното училище, построено в началото на миналия век. Домът за възрастни хора с психични разстройства е открит през 1955 г. Край реката в края на селото се намира поддържан стадион. В южна посока, на около 2 часа път пеша, е местността Ливадето (Студенец) с хижа, откъдето при ясно време казват, че може да се види Бяло море. А на 12 километра са лечебните извори на с.Баните.
При хорището, като пазител на времената наблюдава отвисоко 200-та годишният чинар.Той помни и красивата Злата Зенгин Милкова, която дала живота си, за да запази честта и християнската си вяра. Нейният паметник посреща пътниците, идващи в Петково.
