Мостът е хронотоп на време и пространство, точка, в която се пресичат множество пътища, едни извървени, други предстоящи да бъдат прокарани. Мостът свързва разделеното, преминава бариери и надскача препятствия. Един мост ще стои дотогава, докато по него стъпват хора и кънтежът на техните стъпки му дава смисъл... Разчистим ли от забравата и бурените миналото си, заслужаваме да имаме бъдеще.

 

Мостът на горската пътека

 

 

Петково е характерно със своите 4 сводести каменни моста, градени преди два, а може би три или дори повече века. На един от тях, при вира, има вграден камък с издълбани арабски знаци, разчитането на които ще помогне за по-точната датировка. Два малки моста има на две от деретата, вливащи се в р. Малка Арда.

                           

При стадиона

 

 При вира / Юртя / ; централният свод с камъка с надписа

 

 

Бечовския мост - едниният парапет е съборен преди години от преминаващ камион. Впоследствие в съседство е построен мост за автомобили. А старият мост е потънал в бурени и забрава. Един мост ще стои дотогава, докато по него стъпват хора и кънтежът на техните стъпки му дава смисъл...